Сексът и Бог

Тя пиеше Маргарита. Ръбът на чашата ѝ бе матиран със сол и декориран с ивици от кората на лимон.

 Лицето ѝ бе бледо и безжизнено, гримът ѝ - евтин, устните ѝ бяха оцветени в кръвта на току-що убито животно, изкуствените ѝ мигли наподобяваха птиците на Хичкок, гърдите й бяха стегнати в няколко номера по-малък сутиен, всеки момент щяха да експлодират, а силиконът, с който бяха натъпкани, щеше да залее бара и да помете всичко по пътя си. Ще бъде една нелепа смърт! Ще се удавя в силикона на Квазимодо и никой няма да повярва... Единственото симетрично нещо в това уродливо подобие на жена бяха очите ѝ. Те горяха, изгаряха и мен, усещах миризмата на горяща плът, исках я, исках да изчукам тези очи.

Заговрих я. Поръчах нови две питиета. Не говорихме много. Позволи ми да платя нейната част от сметката. Оставих тлъст бакшиш на дребния барман. Познавах го много добре. Това е моята територия. Сякаш бях препикал целия бар. Всяка вечер нова жертва. Бях върколак. Бях жаден за секс полувълк-получовек. Имах стил.  Наближи ли дванайстия час, поръчвах Мартини, плащах сметката, а после изяждах голите тела на жертвите, хранех се със стенанията, с оргазмите. Споменах ли, че познавам бармана?  

Като един изтънчен и мъжествен рицар я качих на верния си кон - Форд Мустанг ’65. Коженият салон караше всяка жена да свърши още преди да сме започнали със свещения ритуал. Никога не бях правил секс на задната седалка! Кой рицар ще изчука своята Дулцинея дел Тобосо върху задника на коня си. Това е низко и недостойно... А и кой конски задник струва 18, 000$? Неоновата реклама на бара осветяваше вътрешността на колата. „Хиляда острова” – що за име на бар е това? „С”-то не светеше.

Всяка жена е божество. До мен стоеше Думавати, стара и грозна богиня, с очи, които бяха готови да ме превърнат в жертвен агнец. –О, Думавати, ти ще получиш своето... –Какво? –Нищо...         

Никой от двама ни не проговори повече. Знаехме, че само ще се чукаме, знаехме, че утре ще сме двама непознати. Думавати... Дали не се казва Думавати?  

Поставих ръката си на оголеното ѝ коляно. Тя деликатно я отмести. Сега командваш ти, но когато свърша с теб ще забода главата ти на кол, тържествено ще крача и ще крещя с пълно гърло: „Думавати е мъртва, очите ѝ сега са мои.” Искам само очите ѝ...   

 Бях насочил цялото си внимание върху тялото ѝ. Големи гърди, стегнат задник, а мястото между кракати ѝ вероятно бе по-топло и по-уютно от бащино огнище. Там бе олтарът, там ще принеса в жертва святата мъжественост. Навярно ще се разплача...

Озовахме се пред врата на апартамента ми. Обикновена ергенска бърлога: голяма спалня, малка, но за сметка на това зле поддържана кухня, кожен диван, на който дори аз не знам истинския цвят. –Тук има толкова вредна храна, достатъчна да убие стадо слонове. – Изсмях се. Слоновета са ти най-малкия проблем, Думавати. Свършекът на твоето царуване е близо. Последното остана само за мен и възбудения ми мозък.

Тя бавно се приближи към мен. Допря потната си муцуна до моята и започна да ме души. Започна от ушите, после бавно се спусна надолу по врата. С присвитни устни овлажни шията ми. Там долу нещо щеше да се пръсне от

възбуда, щеше да цъфне като роза през май, кръвта щеше рукне и еротичната церемония щеше да иде по дяволите. Дръж се!  Начервената ѝ уста се залепи за моята, усетих как зъбите ѝ дъвчеха долната ми устна. Мръсницата наистина знаеше какво прави. Това ме подлудяваше. Езикът и светкавично се стрелна като морско чудовище от своята пещера и нахлу в устната ми кухина. Усетих, че богинята е вътре в мен. Няма връщане назад. Започна бавно да го върти. Погали всяка мека тъкан, преплете го с моя, накара ги да затунцуват. Бе ритуалния танц, бе началната церемония...    

Свалих ризата ѝ, също и сутиена. Гърдите ѝ се изливаха в ръцете ми, заемаха формата на шепите ми, облизах настръхналите ѝ зърна, зарових главата си в гърдите ѝ... Най-неземната човешка гръд. Богинята бе принизена до обикновена простосмъртна, вече беше моя. Прокарах пръстите си през хълбуците ѝ, кожата ѝ настръхна... Аз настръхнах. Започна да диша в ухото ми, запъхтях от удоволствие и беззащитно започнах да се моля да прехвърли усилията си върху пениса ми.    

Тя се обърна и свали тесните си дънки. Ти си моя, очите ти са мои... Свали прашките си. Вече не си свръхестествено същество, вече си обикновен човек, който обича анален секс. Усещам как губиш силите си. Вече не си свята, не си почитана, не си сакрална, вече не си Богиня. Очите ти сега са други – обикновени. Това е краят на Думавати, сега си ритуален барабан, а аз не мога да спра да удрям по теб.  Чувствах, че съм Бог, краят на Думавати е началото на един нов живот. Да бъде светлина. И стана свтлина. Да бъде простор посред водите... Исах да заплача, исках да се разлея в нея, исках да съм част от нея. Чувах виковете ѝ. Не спрях да удрям: Дум-Дум... А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите... Усещах как бедрата ѝ се удрят в моите, усещах близоста, уцещах как плодът на Сътворението се стичаше между краката ни и създаваше Божествената топлина, готова да приюти всяка земна твар. Усетих любов, но не Божествена... Исках да знам всичко. Пъхнах ръката си между краката ѝ. Дали не беше девица?  Исках да усетя интимните и косъмчета, покриващи венерения ѝ хълм. Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената. Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се. Затвърди се... Не бях единственият мъж в стаята...

Балът на нормалните

Знаеш, че си злощастен  и безславен, че монументалният марш на почтените твари ще мине през святата химера и ще остави големи, големи пукнатини, от които не ще излезнеш с векове, дори с животи. Майната му, смисълът на живота е част от неговата абсурдност. Напускаш топлината и уюта на майчината утроба, за да тровиш... И за да бъдеш тровен. Лееш жлъч в стерилните светове на Големите, защото не искаш да диктуваш. Казваш 'кур' и 'путка', и 'алкохол', защото не четеш Шандор Петьофи... Или Вазов. Мастурбираш, не защото не намираш смисъл в това да изчукаш жена с красива кучешка муцуна и с путка подстригана като британски пънкар, а защото никоя жена не намира смисъл в това да те наебе, освен може би някоя обезнадеждена едноока проститутка. Работата на другите е да те обичат. Бавно, но сигурно потъваш в нелепостта да търсиш смисъл. И точно, когато плодът на твоята мастурбация се излива с единствената цел да напои иначе чистите завивки и да създаде смисъл, за който да се грижиш, точно когато престореното безплодие изчезва, за да стори път на плодовита курва, която наистина те желае, точно в този момент влиза бащата и ти казва да заспиваш и да се самозадоволяваш в банята, защото ще ви идват гости, а никой не иска да спи в неродените деца на другите. Заспиваш с мисълта дали е редно да спиш заедно със засъхналите си отрочета, или е по-уместно да ги освободиш, да пуснеш водата в тоалетна и да им позволиш заедно с лайната да идат на море.

Балкански синдром

Съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние, проявяващи се на Балканите. Иначе казано - Балкански синдром. Не става дума за онзи симпатичен синдром на шумното пиянство и непоправимото мъжкарство. Не става въпрос и за синдрома, при който жертвите си търсят жертви. Става въпрос за едно често срещано заболяване, при което или мечтите, или семейството изгниват. Предвид не до там мирното минало на Балканите, сме изгубили триединството на мечти, семейството и човечност. След като сме били мачкани, трябва да мачкаме, хармонията съвсем не ни е присъща, затова губим общото между мечтите и семейството. Човек мечтае за много неща. Повечето от тях са скъпи и непотребни, но по-един объркан начин представят, колко точно му е дълбок джобът. Получаваш едно и започваш да мечтаеш за друго, още по-голямо и по-скъпо. Забравяш за жена си, защото получаваш всяка путка, която е привлечена от колата ти. Купуваш обичта на дъщеря си, но не забелязваш как все повече започва да заприличва на курвите, които те държат за пакета докато им  поръчваш Маргарити. Ти си шефът, Омбре. Другата крайност са "малките хора", които не са получили нищо от живота, поради простата причина, че са очаквали нещо от него. Живеят (по-скоро оцеляват) в къща 3 на 3 метра и не правят нищо друго освена да се чукат. Те се чукат така, както животът е изчукал тях. Раждат си 15 деца, които не знаят, че когато имат рожден ден, родителите им трябва да направят нещо специално за тях, не знаят какво е Коледен дух, защото единствения дух, който са виждали е духът от бутилката на бащата, който проклина жалкото си съществуване. Колкото и да разказват, че са стотици пъти по-щастливи, от което и да е семейство с пари, те знаят, че това не е така... Факт е обаче, че при едно такова семейство е много по-уютно и по-топло, оценяват повече силата на единственото, те са заедно тогава, когато мечтите им гноясват. Те са заедно, когато техните мечти се случват на някой друг...