Балкански синдром

Съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние, проявяващи се на Балканите. Иначе казано - Балкански синдром. Не става дума за онзи симпатичен синдром на шумното пиянство и непоправимото мъжкарство. Не става въпрос и за синдрома, при който жертвите си търсят жертви. Става въпрос за едно често срещано заболяване, при което или мечтите, или семейството изгниват. Предвид не до там мирното минало на Балканите, сме изгубили триединството на мечти, семейството и човечност. След като сме били мачкани, трябва да мачкаме, хармонията съвсем не ни е присъща, затова губим общото между мечтите и семейството. Човек мечтае за много неща. Повечето от тях са скъпи и непотребни, но по-един объркан начин представят, колко точно му е дълбок джобът. Получаваш едно и започваш да мечтаеш за друго, още по-голямо и по-скъпо. Забравяш за жена си, защото получаваш всяка путка, която е привлечена от колата ти. Купуваш обичта на дъщеря си, но не забелязваш как все повече започва да заприличва на курвите, които те държат за пакета докато им  поръчваш Маргарити. Ти си шефът, Омбре. Другата крайност са "малките хора", които не са получили нищо от живота, поради простата причина, че са очаквали нещо от него. Живеят (по-скоро оцеляват) в къща 3 на 3 метра и не правят нищо друго освена да се чукат. Те се чукат така, както животът е изчукал тях. Раждат си 15 деца, които не знаят, че когато имат рожден ден, родителите им трябва да направят нещо специално за тях, не знаят какво е Коледен дух, защото единствения дух, който са виждали е духът от бутилката на бащата, който проклина жалкото си съществуване. Колкото и да разказват, че са стотици пъти по-щастливи, от което и да е семейство с пари, те знаят, че това не е така... Факт е обаче, че при едно такова семейство е много по-уютно и по-топло, оценяват повече силата на единственото, те са заедно тогава, когато мечтите им гноясват. Те са заедно, когато техните мечти се случват на някой друг...