Балът на нормалните

Знаеш, че си злощастен  и безславен, че монументалният марш на почтените твари ще мине през святата химера и ще остави големи, големи пукнатини, от които не ще излезнеш с векове, дори с животи. Майната му, смисълът на живота е част от неговата абсурдност. Напускаш топлината и уюта на майчината утроба, за да тровиш... И за да бъдеш тровен. Лееш жлъч в стерилните светове на Големите, защото не искаш да диктуваш. Казваш 'кур' и 'путка', и 'алкохол', защото не четеш Шандор Петьофи... Или Вазов. Мастурбираш, не защото не намираш смисъл в това да изчукаш жена с красива кучешка муцуна и с путка подстригана като британски пънкар, а защото никоя жена не намира смисъл в това да те наебе, освен може би някоя обезнадеждена едноока проститутка. Работата на другите е да те обичат. Бавно, но сигурно потъваш в нелепостта да търсиш смисъл. И точно, когато плодът на твоята мастурбация се излива с единствената цел да напои иначе чистите завивки и да създаде смисъл, за който да се грижиш, точно когато престореното безплодие изчезва, за да стори път на плодовита курва, която наистина те желае, точно в този момент влиза бащата и ти казва да заспиваш и да се самозадоволяваш в банята, защото ще ви идват гости, а никой не иска да спи в неродените деца на другите. Заспиваш с мисълта дали е редно да спиш заедно със засъхналите си отрочета, или е по-уместно да ги освободиш, да пуснеш водата в тоалетна и да им позволиш заедно с лайната да идат на море.

Балкански синдром

Съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние, проявяващи се на Балканите. Иначе казано - Балкански синдром. Не става дума за онзи симпатичен синдром на шумното пиянство и непоправимото мъжкарство. Не става въпрос и за синдрома, при който жертвите си търсят жертви. Става въпрос за едно често срещано заболяване, при което или мечтите, или семейството изгниват. Предвид не до там мирното минало на Балканите, сме изгубили триединството на мечти, семейството и човечност. След като сме били мачкани, трябва да мачкаме, хармонията съвсем не ни е присъща, затова губим общото между мечтите и семейството. Човек мечтае за много неща. Повечето от тях са скъпи и непотребни, но по-един объркан начин представят, колко точно му е дълбок джобът. Получаваш едно и започваш да мечтаеш за друго, още по-голямо и по-скъпо. Забравяш за жена си, защото получаваш всяка путка, която е привлечена от колата ти. Купуваш обичта на дъщеря си, но не забелязваш как все повече започва да заприличва на курвите, които те държат за пакета докато им  поръчваш Маргарити. Ти си шефът, Омбре. Другата крайност са "малките хора", които не са получили нищо от живота, поради простата причина, че са очаквали нещо от него. Живеят (по-скоро оцеляват) в къща 3 на 3 метра и не правят нищо друго освена да се чукат. Те се чукат така, както животът е изчукал тях. Раждат си 15 деца, които не знаят, че когато имат рожден ден, родителите им трябва да направят нещо специално за тях, не знаят какво е Коледен дух, защото единствения дух, който са виждали е духът от бутилката на бащата, който проклина жалкото си съществуване. Колкото и да разказват, че са стотици пъти по-щастливи, от което и да е семейство с пари, те знаят, че това не е така... Факт е обаче, че при едно такова семейство е много по-уютно и по-топло, оценяват повече силата на единственото, те са заедно тогава, когато мечтите им гноясват. Те са заедно, когато техните мечти се случват на някой друг...